Това заглавие го „откраднах” от страницата на Исторически музей гр. Севлиево и веднага го свързах с един стар бележник, който ни го донесоха наследниците на Христо Петров Хаджицонев.
Христо Хаджицонев е един от председателите на ПК ”Солидарност-1918”, тогава сме се казвали ГПК ”Наркооп” и много наши съграждани още ни различават с това име. Бележника е писан през 1956 г. и описва един месец от работата на кооперацията през тези далечни дни.
Когато започнах да чета, просто изтръпвах от въздействието на писаната реч. Усещах сякаш физическото присъствие на пишещият човек. Представих си детайлите, атмосферата, възстановявах си стари гледки от града, стари забравени лица. Колко различни са проблемите тогава от сегашните. Даже някой редове извикват и усмивка и почуда. Колко с по-малко неща са се сблъскавли тогава и може би са живеели с по-малко, но по-спокойно и по-щастливо.
Старата хартия, избледнялото мастило – това е като стара снимка – като памет, но с физическото присъствие на човека.
В днешно време ние сме „роби” на компютрите, на интернет, на бързата връзка, но след нас може и никога няма да остане написано с мастило нещо, освен може би нашия подпис някъде на някой документ. Нашите справки са сухи, съставени от цифри и знаци, без коментари за чувства и емоции. Написани на компютри, разпечатан на принтери, изпратени в интернет средата. Но..о тези нови технологии пък ми дават възможност, сега да ви изпратя това „писмо от миналото”.
Скъпи кооператори, скъпи съграждани, връщам ви с 57 години назад във времето, представям ви един месец от живота на ПК ”Солидарност-1918”.
Надявам се да усетите същите послания и чувства: на корени, на идентичност.